Често целта на психотерапията е насочена към това да бъде облекчено някакво психично страдание, което затруднява обичайното функциониране на човека в живота. Тези състояния са свързани с:
- Жизнените кризи през 30-те, 40-те, 50-те, 60-те години от живота
- Болезнени/ неочаквани промени
- Проблеми в партньорските взаимоотношения
- Раздяла или загуба на значим/и хора в живота
- Стресът на работното място
- Емоционално/ физическо изтощение в кариерното израстване
- Безработица, уволнение, пенсиониране
- Болести
- Травми и пр.
Да са диагностицирани като:
- Тревожност
- Панчески атаки
- Депресия и др.
Или да са проява на по-дълбоко заложена психотична тенденция.
Макар често да започва със страдание или психично разстройство, юнгианската анализа е психотерапевтичен подход за подобряване на психичното здраве и подпомагане съзряването на личността, т.нар. процес на индивидуация.
Моята задача като психотерапевт е именно тази, да опосредствам връзката на човек с него самият:
– да опознаете по-добре себе си,
– да получите подкрепа и разберете по-добре страданието, неговия произход и дълбок смисъл
– да видите своите сенчести аспекти и потенциал за развитие, който стои зад тях;
– да изследвате взаимоотношенията си с другите и света;
– да разберете защо и какво стои зад трудностите, които срещате.
Юнг описва аналитичната работа като събиране на несъзнаваното и съзнаваното, чиято цел е да доведе човек до трансформация, до формирането в него на една нова нагласа, отвеждаща го до нов начин на съществуване.
Защото зад всяка трудност, рана и болка, можем да открием дар за един по-пълноценен живот. Повишавайки своето ниво на осъзнатост, човек черпи сили от своето несъзнавано и започва да прави промени в живота си, които водят до подобряване на функционирането му, и до изграждане на дълбоки, искрени и значими отношения.
Повече информация можете да намерите на страницата на Българско Общество по аналитична психология Карл Густав Юнг – http://jungbg.org/nachalo/psyth-analysis/